слабото си място което не бива да забравям

това е моята непреодолима нужда от ред. да зачеркна манията че моето оцеляване зависи от това всичко да бъде подредено според моето виждане как трябва да тече животът и как другите трябва да се държат. просто трябва да спра да въвличам хората в едно безкрайно търсене на перфектност. момичето което обичам ми каза че съм си мислил че ако можело тя да бъде малко по-съвършена, щял съм да мога да се отпусна и да й вярвам. осъзнавам, че това е прекалено. тъй като животът и другите хора никога не са в статично състояние или перфектен ред, манията ми да се чувствам сигурен ме довежда до непрекъснато напрежение и безпокойство. поради това, че животът и приятелката ми никога не са достатъчно идеални за да мога да се отпусна и да спра да контролирам, аз непрекъснато отлагам доверието и радостта.