1. прекалената тревога
2. прекалената склонност към анализи
3. обсебващо безпокойство
4. склонността ми да преувеличавам важността на детайлите
5. крайните ми реакции в началото
6.търсенето на грешките - обвиняването на другите
7. прекалената тревога да несе допускат грешки
8. желанието да бъда идеалният
9. навика ми да си оставам в неприятните ситуации
10. липсата на гъвкавост
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Какво точно имаш предвид с "оставане в неприятни ситуации"? Ако е това, че трудно се "накарваш" да ги превърнеш в приятни, и аз съм така. Някъде четох, че принципно такова положение се наричало "печалба от болестта" (болест образно казано, нали) - приемаш определени неприятности/негативи, за да не се налага да се сблъскваш със ситуация, за която ТИ смяташ, че ще ти донесе по-големи такива. Изобщо много общи автонедоволства имаме с теб - и тревожността, и стремежа към перфектност, и др. - макар че на мойта преклонна възраст:)) вече в голяма степен съм ги попобедила.
ReplyDeleteЗа стремежа към идеалност - имах 1 преподавател, който апелираше по никакъв начин детето да не се възпитава в такъв стремеж. Защото няма да може да се движи напред - няма да смята нито 1 нещо, с което се захване, за завършено, ако не усеща, че го е направило "идеално"; а, както знаем, на света нищо идеално няма, нито хора, нито неща. Лично аз съм склонна да мисля, че има само идеални комбинации - м/у неща и м/у хора.
Извинявай за дългия коментар; блоговете ти ги знам отпреди, но не знам защо бяха изчезнали от списъка ми за следене.
Надявам се, че с приятелката ти сега всичко е наред.