какъв ми е проблема

това, което не бива да забравям е да приема че планът на бога е по-добър от моя и че нещата се развиват по правилния начин, независимо как ми изглежда на мен.

слабото си място което не бива да забравям

това е моята непреодолима нужда от ред. да зачеркна манията че моето оцеляване зависи от това всичко да бъде подредено според моето виждане как трябва да тече животът и как другите трябва да се държат. просто трябва да спра да въвличам хората в едно безкрайно търсене на перфектност. момичето което обичам ми каза че съм си мислил че ако можело тя да бъде малко по-съвършена, щял съм да мога да се отпусна и да й вярвам. осъзнавам, че това е прекалено. тъй като животът и другите хора никога не са в статично състояние или перфектен ред, манията ми да се чувствам сигурен ме довежда до непрекъснато напрежение и безпокойство. поради това, че животът и приятелката ми никога не са достатъчно идеални за да мога да се отпусна и да спра да контролирам, аз непрекъснато отлагам доверието и радостта.

от какво трябва да се освободя

1. прекалената тревога
2. прекалената склонност към анализи
3. обсебващо безпокойство
4. склонността ми да преувеличавам важността на детайлите
5. крайните ми реакции в началото
6.търсенето на грешките - обвиняването на другите
7. прекалената тревога да несе допускат грешки
8. желанието да бъда идеалният
9. навика ми да си оставам в неприятните ситуации
10. липсата на гъвкавост

какво ми липсва

1. да не осъждам другите
2. състрадание
3. да се откажа от безпокойствата си защото има висша сила, която мисли и действа всеобщо
4. да освободя съзнанието си чрез медитация и размишления върху личността си
5. да се съсредоточа върху духовния път
6. да повярвам в положителният изход
7. да призная връзката с вселената
8. да се радвам на промяната